We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица, пред „Труд“: Оставаме без лекари и сестри, ще затваряме болници Има огромна разлика между пазарните и реалните цени на лечението в клиниките

5 0 39
27.11.2018

„Няма нищо лошо един лекар да е богат. Но богатството на един лекар се измерва най-вече с неговите пациенти“, казва д-р Иван Иванов. С него разговаряме за състоянието на болниците в България. Като бивш ръководител на Здравната каса и лекар с дългогодишен административен опит той коментира трудностите, пред които са изправени работещите в здравните заведения и какви са механизмите за преодоляването им.

– Д-р Иванов, как ще коментирате въвеждането на новите минимално-осигурителни прагове в здравеопазването?
– На практика няма болница в страната – държавна или общинска, която да се е съобразила и да спазва тези прагове. Това е така, защото всяка от болниците има парични задължения, част от които са просрочени и докато не бъдат изчистени, не може да се достигнат тези минимално-осигурителни прагове. Втората важна причина е свързана с начина на формиране на приходите на лечебните заведения за болнична помощ. Но най-съществената причина са клиничните пътеки, по които работим. Нашите приходи като общинска болница на 90% се формират от това, което получаваме от НЗОК, като изработено по клиничните пътеки. Така заплатите и осигуровките възлизат на около 70-75% от разходите на лечебното заведение. А за да увеличим този разход, трябва да имаме по-висок приход, иначе това би било станало за сметка на другите разходи – за медикаменти, консумативи, което автоматично ще вкара болницата в задължения и ще бъде под въпрос съществуването и.

Мисля, че се забрави как бяха формирани навремето цените в здравеопазването, когато се създаваше здравно-осигурителния модел преди 18 г. И най-вече цените в болничната по­мощ.

– Как?
– Тогава цените на клиничните пътеки включваха заплатите и преките разходи за лечението – медикаменти и консумативи. Всичко останало, т.нар. непреки разходи – горива, ремонти, осветление, отопление, инвестиции, апаратура и обзавеждане, трябваше да се поемат от собственика на лечебницата, а не от клиничната пътека. Тъй като нищо не се промени до момента, сега преките разходи на една болница – заплати, медикаменти и консумативи формират около 80% от бюджета на болницата. Остават 20%, които болницата трябва да осигури. Тези пари са свързани с другите разходи, които са абсолютно задължителни, тъй като без тях здравното заведение не може да съществува и които общината като собственик пък няма право да ги плати. Принципалът няма право да ни издържа, дори да иска и да има финансова възможност. Общината няма право да го прави, защото болницата е търговско дружество. Затова ние с други приходи извън здравната каса, като платени услуги, платено лечение, потребителски такси, наеми от помещения и т.н., покриваме още около 9-10% от разходите. Но остават още 10%, които реално няма как да ги покрием. И за да затворим кръга и да не трупаме разходи, тези средства идват от труда на персонала. Спестяваме от всяко едно нещо, за да имаме баланс на приходи и разходи. Не се заплаща достатъчно на целия медицински персонал. Реално на нас ни трябват точно толкова приблизително около 10-15% още фонд „Работна заплата“, за да можем да постигнем тези минимални осигурителни прагове. Не ни трябват много, но и не можем да набавим тези пари.

– Тогава? Каква е вашата рецепта за справяне в този омагьосан кръг?
– Промяната........

© Труд