We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Масовите протести и демагогиите на прехода към капитализъм

6 0 50
20.11.2018

/Поглед.инфо/ През последните дни на масови протести недоверието и омразата към политиката и политиците у нас достигнаха равнища, непознати от 1934 г. и Деветнадесетомайския преврат насам. Либералната демокрация като цяло и нейните идеолози и изразители губят доверие. Вече повече от четвърт век политиците взаимно се обвиняват, че са корумпирани, мошеници, управляват ни чрез образи на врага. В резултат голямата част от българите възприемат всички тях с омраза, като лъжците, довели до това състояние, като алчни некадърници. Майки и протестиращи разнасят тикви с надписи „политик“ или „депутат“. Както изглежда, политиците ни

„вкупом непотребни станаха“

Още при първия български капитализъм в края на ХIХ век Алеко Константинов описва в историите за Бай Ганьо демагогията като типична характеристика на ранните опити за въвеждане на либерална демокрация. Демагогия и мошеничество, които водят до поредица от преврати, въстания и конфликти. Сегашният преход към капитализъм, съчетан с либерална демокрация в България, в много по-висока степен води до такова усещане, защото е свързан с грабеж и разрушаване, с мимикрия на новопоявилите се „демократи“ и „европейци“.

В прехода към капитализъм у нас, скрит зад идеологическата мъгла „преход към демокрация“, първоначалното натрупване на капитала е всъщност първоначално разграбване и варварско унищожаване на вече създадения от социализма капитал. Това стана чрез непрестанна политическа демагогия и политически лъжи на партии, политици и нови либерални и „демократични“ идеолози, които по този начин маскираха прехода към втория български капитализъм в неговата неолиберална и много по-зависима от външни сили версия.

Най-общо могат да се очертаят четири базисни форми на демагогията и лъжите, чрез които се реализира този процес. Първата от тях е

субективната инструментална демагогия

Тя се проявява в разминаването между думи, обeщания, програми и реални действия, съзнателно предприемани от съответните хора и политически сили. Това е демагогията, която използват и Бай Ганьо, и всеки от онези западни политици, които днес наричат популисти. Говориш това, с което можеш да се харесаш на повече хора и да постигнеш определени резултати, независимо дали го смяташ за истинно или не.

Съвременният политически маркетинг и реклама са насочени именно към това – как и какво да кажеш, за да привлечеш внимание и поддръжници. СДС например лъжеше през 1990 г., при изборите за Велико народно събрание, как като вземе властта, ще дава такива високи заплати на мъжете, че жените няма да има нужда да работят, ще си стоят вкъщи и ще гледат децата. Политически лидер на една друга партия написа книга, в която се обявяваше за „социалист“, а след това въведе данъчна система, по-дясна от тази на Рейгън и Тачър.

Вторият тип демагогия е

субективната психоаналитично прикриваща демагогия

на човек, който иска да забрави и да се забрави........

© Поглед Инфо