/Поглед.инфо/ Фокусираната дискусия през последните няколко години се свежда само до алтернативите „за“ и „против“. „За“ са повечето „професионални“ политици, демонстрирайки по този начин (евро)атлантическата си привързаност, като 90% са атлантици и към 50% - „евро“, макар и негласно. „Против“ са традиционни икономисти (включително и авторитети като Джоузеф Стиглиц), както и „професионални политици“, защитаващи „финансовия суверенитет“ на България. Въпреки че подобна дискусия има някакъв резон, през 2024 и 2025 г. тя не изглежда продуктивна.

Всъщност въпросът за членството в еврозоната не е „чисто“ икономически. Той е много по-богат от различни гледни точки.

Социологическата страна на въпроса е дали гражданите на България желаят или не желаят да се откажат от лева в полза на еврото; на коня може да му поднесем кофа с прекрасно шампанско, но той настоява за чиста вода. Социологическият аспект на евентуалното членство прираства в политико-институционален: функционират ли институциите и технологиите на демокрацията или човешкото „стадо“ ще бъде насила вкарано в еврокошарата чрез „орязана демокрация“?!

Малко история, показателна за демократични решения по повод членство в еврозоната. През 1985 г. Гренландия, автономна територия на Дания, проведе референдум, в който 53% от гласувалите се обявиха против членството в ЕС. В резултат на това Гренландия напусна ЕС през 1986 г. През 1982 г. Мароко подаде молба за членство в ЕС, но я оттегли през 1987 г. след вътрешен политически натиск. Има и няколко държави, които са провели референдуми за членство в ЕС, но не са успели да получат демократично съгласие: Норвегия е провела три референдума за членство в ЕС - през 1972 г., 1994 г. и 2016 г. - но всички те са били с отрицателен резултат; Швейцария е провела референдум за членство в ЕС през 2001 г., но той е отхвърлен от мнозинството от гласувалите.

Не по-малко съществен е и моралният аспект на въпроса: винаги ли се спазват всички критерии за членство в еврозоната, за да бъде приета определена страна за нов член, или не; за България ще има ли компромиси? Пак малко история. През 2001 г. Гърция беше приета в еврозоната, въпреки че по някои от критериите за членство не изпълняваше изцяло стандартите. Това впоследствие допринесе за сериозни проблеми в гръцката икономика и предизвика икономическа криза в страната, която имаше сериозни последици за цялата еврозона.

Накрая, въпросът за членството в еврозоната е и геополитически: ще се превръща ли Европейският съюз в система, или ще остане съвкупност от рода на орел-рак-щука? С други думи, въпросът за евентуалното членство не е само икономически, а много-по-широк за тълкуване. Една такава постановка на въпроса изисква поглед от всички страни, а не само чрез алтернативните „да“ и „не“.

За пълноправно членство в еврозоната пред България има две съществени препятствия, които трябва да преодолее (т.нар. икономически критерии за конвергенция): (1) Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава-членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 % този, който съществува най-много в три държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност (инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции); (2) Критерият за държавната бюджетна позиция, посочен в член 140, параграф 1, второ тире от посочения договор, означава, че по време на прегледа на резултатите Съветът не е приел решение по отношение на засегнатата държава-членка в съответствие с член 126, параграф 6 от посочения договор, че е налице прекомерен бюджетен дефицит.

По линия на критерия за ценовата стабилност фактите за 2023 г. са следните, според Евростат: България има над 3% инфлация [според Европейската комисия – 8,6% (European Commission, 2024)], трите страни с най-добри резултати – около 1% (Eurostat, 2024). Годишната инфлация в България за март 2024 г. спрямо март 2023 г. е 3.0% (последни официални данни), което пак я поставя в групата на страни с доста висока инфлация (Национален статистически институт, 2024).

Годишният процент на инфлация в еврозоната беше 2,4% през март 2024 г. Най-ниски годишни темпове са регистрирани в Литва (0,4%), Финландия (0,6%) и Дания (0,8%). Най-високите годишни нива са регистрирани в........

© Поглед Инфо