Открай време скудоумци с всякаква политическа окраска поругават историческата ни памет

Случаят с Паметника на съветската армия далеч не е изолиран в скандалната хроника на отечеството. Открай време скудоумци с всякаква политическа окраска поругават историческата ни памет. Десетки монументи са прекроявани, местени и дори взривявани.

Издевателствата тръгват от националния герой Христо Ботев. През 1901 г. се отбелязва четвъртвековен юбилей от подвига на неговата чета. В тази връзка е решено да се вдигне паметник на Околчица. Основният камък полагат на 20 май с речи, тостове и хора. Вестник "България" документира:

"Длъжни сме да поменем, че общото народно тържество биде малко накърнено от поведението на социалистите, които не знаем защо, бяха причислили Ботева към своята партия и в своите речи и декламации не изпущаха случай било да правят пропаганда на своите убеждения, било да оскърбяват граждани и военни."

Строежът на монумента започва чак през 1936 г., завършен е 1939 г. Величествен кръст от железобетон с облицовка от бял врачански камък извисява снага. "Това е т. н. опълченски кръст, който вместо кокарда е пришит на опълченските шапки. С него е украсено и Самарското знаме", обясняват от инициативния комитет.

Светият символ боде очите на социалистите, мутирали в комунисти. Едвам изтрайват до 1947 г., когато кръстът е ампутиран. На негово място присаждат петолъчна звезда. В чест на загиналите под османско робство, борбата против фашизма и капитализма и Отечествената война.

По същото време е преиначен и Паметникът на Царя Освободител в центъра на столицата. Открит през 1907 г., той е дело на бележития италиански скулптор Арнолдо Дзоки. Уникален е с това, че груповите композиции са персонифицирани. Почти всяка фигура изобразява конкретен участник в Руско-турската освободителна война.

Когато България е обявена за република, скриват царя зад ограда от тараби – да не дразни републиканците. Най-крайните настояват да го претопят в кранове за чешми и копчета за дрехи. За щастие по-наблюдателните забелязват, че ездачът носи фуражка и не прилича чак толкова на монарх. Надписът обаче уточнява: "Царю Освободителю. Признателна България".
Това неудобство е отстранено с козметична хирургия. Буквите са извадени като развалени зъби и заместени с протезата: "На братята освободители". Сега оригиналният текст е върнат, но дупките от старите нитове личат.

От този паметник по булеварда тръгва една уникална Алея на поруганите паметници. С каквато друга нация не може да се похвали!

Ето го Паметникът на българския летец в градинката пред Софийския университет. Той е вдигнат през 1941–1942 г. по инициатива на Академическия аероклуб. Бронзовата фигура е "царски авиатор", реши Градският комитет на БКП. Скриха я в шумаците на парка "Владимир Заимов". Веселяците да си отварят бирата във витлото и да се облекчават наоколо. А съветският шпионин Заимов да съблюдава какво става.

През 1988 г. се повдигна въпросът паметникът да се върне на автентичното му място. Но кой да чуе? Още дълги години мърсуваха около него. Днес е възстановен, има и паметна плоча на героите парашутисти.

Крачим надолу по булеварда към канала. Отдясно е нарязаният червеноармеец, отляво скромна пирамида от черен мрамор. На това място през 1907 г. е застрелян Димитър Петков. Опълченец, кмет на столицата, публицист, парламентарист, той е ярка фигура в българската история. Когато го поваля куршумът, е министър-председател.

Политическите му приятели вдигат паметния знак, но губят изборите и новите властници го бутат. Според конюнктурата на деня този паметник е махан и връщан няколко пъти. В класацията на позора е най-местеният монумент.

След Орлов мост Алеята на поруганите паметници продължава по Цариградско шосе. До Паметникът на руските генерали Василий Каталей и Дмитрий Философов. Двамата загиват през 1878 г. преди влизането на руските войски в София. Основният камък е положен през 1884 г., монументът е осветен следната година.

През януари 1944 г. пирамидата от бял варовик, овенчана с двуглав орел, е взривена от бранническа команда. Тогавашната пропаганда заличава варварския акт с Гьобелсова лъжа. Паметникът бил жертва на англо-американските бомбардировки. В наше време го възстановиха по архивни снимки пред сградата на БТА.

Налага се впечатлението, че София е европейската столица на поруганите паметници. Груба грешка, посегателства съществуват на много места из родината. Пловдив също има с какво да се похвали. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари задължително трябва да влезе в учебниците по идиотизъм.

На 24 декември 1880 г. Гюро заедно с още четирима солдати от Източнорумелийската милиция изпълнява войнския си дълг. Всички загиват на пост в умишлено предизвикан пожар. Иван Вазов събира народното преклонение:

Спете тихо… България праща
вам венец и от зло се не плаши,
таквиз синове честни дор ражда,
дор я кичат гробове кат ваший.

През 1938 г. на площад "Цар Крум" е открит паметник на изпепеления караул. В центъра е Гюро Михайлов, около него бойните му другари се борят с пламъците. Бронзовите фигури стоят върху гранитен саркофаг с имената на героите. Вътре са тленните им останки.

И ето, че марксистите изковаха нарицателното "гюромихайловщина". Етикет за безсмислена саможертва. Във вестник "Народна армия" излезе текст, който разкри истинската същност на драмата:

"Гюро Михайлов, такъв, какъвто го представяше фашистката пропаганда, е образец на войник от капиталистическите армии. Такива войници-роботи бяха необходими на фашизма, за да може, опирайки се на техния щик, да задържи противонародната власт по-дълго време."

След думите дойдоха делата. Един ден на 1962 г. багер захапа паметника. Костите бяха прибрани в кашон, гранитът натрошен на чакъл, скулптурната композиция хвърлена в дълбок ров край южния изход на Пловдив. Най-сетне по пътя на здравата логика бронзовите солдати ги тикнаха в двора на затвора, където е мястото на всички "фашисти". Паметникът беше възстановен чак през 1994 г.

Сега рушителите на историческата памет са на пост пред Альоша. Като Гюро Михайлов!

QOSHE - Многострадалните паметници - Росен Тахов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Многострадалните паметници

8 0
07.02.2024

Открай време скудоумци с всякаква политическа окраска поругават историческата ни памет

Случаят с Паметника на съветската армия далеч не е изолиран в скандалната хроника на отечеството. Открай време скудоумци с всякаква политическа окраска поругават историческата ни памет. Десетки монументи са прекроявани, местени и дори взривявани.

Издевателствата тръгват от националния герой Христо Ботев. През 1901 г. се отбелязва четвъртвековен юбилей от подвига на неговата чета. В тази връзка е решено да се вдигне паметник на Околчица. Основният камък полагат на 20 май с речи, тостове и хора. Вестник "България" документира:

"Длъжни сме да поменем, че общото народно тържество биде малко накърнено от поведението на социалистите, които не знаем защо, бяха причислили Ботева към своята партия и в своите речи и декламации не изпущаха случай било да правят пропаганда на своите убеждения, било да оскърбяват граждани и военни."

Строежът на монумента започва чак през 1936 г., завършен е 1939 г. Величествен кръст от железобетон с облицовка от бял врачански камък извисява снага. "Това е т. н. опълченски кръст, който вместо кокарда е пришит на опълченските шапки. С него е украсено и Самарското знаме", обясняват от инициативния комитет.

Светият символ боде очите на социалистите, мутирали в комунисти. Едвам изтрайват до 1947 г., когато кръстът е ампутиран. На негово място присаждат петолъчна звезда. В чест на загиналите под османско робство, борбата против фашизма и капитализма и Отечествената война.

По........

© Труд


Get it on Google Play