Чужди пилоти ни пазят от някого, без да знаем от кого
Голям резил се случва в родното небе. Някога го защитавахме сами, сега чужди пилоти кръстосват синевата на България. Пазят ни от някого, без да знаем от кого. На фона на падението да припомним възхода на нашата авиация.
Атаката е най-добрата отбрана, пише в учебниците по тактика и стратегия. През Балканската война Радул Милков и Продан Таракчиев хвърлят ръчни гранати над гара Караагач. Бомбардировката е на 16 октомври 1912 г. от аероплан "Албатрос". Взривовете са слаби и армейското командване се обръща към Стоян Величков.
Този забравен днес изобретател е автор на експлозива "Цвят", по-добър от прочутия динамит. От 4 килограма "Цвят" на турския задник ще му стане горещо, изчислява Стоян. Кръщава новото унищожително чудо "Величко" и поръчва направата му във фирмата "Шуле-Зилберман".
През декември Стоян заминава за Мустафа паша (Свиленград) да покаже на авиаторите как да действат. Първо са направени опити с две вносни бомби. "Резултати съвсем слаби – никакви!", заключава нашият специалист. Сетне е хвърлен един "Величко".
"Бомбата се пусна лесно, падна правилно и даде грамаден взрив, като се получи трап повече от 1,5 м дълбок и 3 м в диаметър", доволен е Стоян Величков.
Нашите орли са във възторг
Потриват ръце и повтарят: "Не ги хабете останалите, ще ги пускаме над Одрин!" Авиобомбите на Стоян Величков са използвани в Одринската операция през март 1913 г.
Радул Милков и Продан Таракчиев се сражават и в Първата световна война. Тогава нашите пилоти летят на 79 германски машини. Статистиката сочи 1269 полета и 70 въздушни битки. Свалени са четири вражески самолета, един е пленен. Нашите загуби са две.
Ньойският диктат реже крилете на българската авиация. През 1920 г. под контрола на съглашенска комисия на летище Божурище са унищожени 51 аероплана и 113 самолетни двигателя. Радул и Продан минават в запаса.
Лека-полека примката се разхлабва и у нас почват да кацат учебни самолети от Франция, Англия, Чехия и Италия.
С френска машина Продан Таракчиев извършва нещо невиждано дотогава. През 1931 г. отива под венчило в открито небе. Поп Кузман го благославя в самолета с невестата Райна. След няколко обиколки над София младоженците тържествено се приземяват на Божурище.
На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Премиерът Богдан Филов успокоява, че е "символична". Милитаризъм и символизъм обаче са взаимно изключващи се понятия.
Съюзниците започват да ни бомбардират
С летящите крепости "Флаинг фотрес", охранявани от изтребители "Лайтнинг". Германците ни отказват модерни самолети, преобудват трофейни машини.
На 20 декември 1943 г. е поредното въздушно нападение. Поручик Димитър Списаревски обядва с паница фасул. Хвърля я и се провиква към небето: "Сега ша ви…" После скача в един от малкото "Месершмити".
Нашият пилот сваля един бомбардировач, но мунициите свършват. Тогава взема жертвено решение. Прави изненадващ завой и се врязва в друга четиримоторна крепост. Горящите отломки падат в околностите на Горни Пасарел.
"Така загиват само истинските орли!", възкликва полк. Стоян Стоянов, участник във въздушното сражение.
Герой е и капитан Коста Малеев. Роден през 1913 г. в Одрин, завършва Военното училище в София и специализира авиаторство в Германия. Връща се с две значки на мундира – щурманска и пилотска. Започва работа в Казанлък, където се изпитват нови модели аероплани.
През 1939 г. с още двама колеги Малеев е командирован в Полша. Тук българите трябва да усвоят управлението на френски самолети, които да попълнят нашите ескадрили.
В същото време избухва войната
Тренировъчните полети са прекратени. Тримата обаче отказват да се върнат, искат да се бият срещу германците. В небето над Полша Коста е улучен за сефте. Това е първото му сваляне, за което получава и първия орден – полският "За заслуга". Тъй като България още е неутрална, награденият е изпратен по етапен ред у нас.
Като влизаме във Втората световна, пилотът разбира, че френските самолети са боклук. И без вражески попадения са ковчези за пилотите. Всмукателните тръби се задръстват, прекъсва се подаването на гориво, двигателят спира и машината пада.
След 9 септември 1944 г. Коста Малеев участва в двете фази на Отечествената война. За последен път е свален в небето над Унгария. Връща се от фронта с пагони на майор.
Макар че на гърдите му свети и съветски орден, народната власт го нарочва за "общественоопасен". Летецът завършва право, но скоро става клиент на лагерите из страната. После е въдворен в провинцията.
Някогашният въздушен ас се препитава с какво ли не. Според трудовата му книжка през 1953 г. е тракторист в Тутракан. Умира през 1980 г.
Последното желание на Коста Малеев е в некролога му да пише, че е авиатор. Не искал да го помнят като тракторист!
Поръчахме изтребители в САЩ
Страната на неограничените възможности. Оказа се обаче, че са ограничени. Бавят доставката, не се знае дали изобщо ще ги получим. "Трай коньо за зелена трева!", коментират казуса мъдрите шопи.
Някога сме летели с аероплани, дело на българската техническа мисъл. През 1925–1926 г. е конструиран моделът У-1. Носи името на трагично загиналия пилот Иван Узунов. Скоро е преименуван на ДАР У-1, като в абревиатурата е вградена Държавната аеропланна работилница в Божурище.
Макар да е типична бойна машина, поради ограниченията на Ньойския договор е използвана за тренировка на пилоти. Първият полет със самолета е проведен на 16 ноември 1926 г. от началника на работилницата капитан Марко Първанов.
По-късно в серията ДАР влизат подобрени модели. ДАР-1А например е двуместен биплан с двигател Walter-Vega от 85 конски сили и увеличен обем на горивния резервоар.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
