Санстефанският договор от 1878 г. начерта територията на младата държава в етническите граници на българското племе. Няма да го бъде, отсякоха Великите сили
Близо столетие и половина търпим унижения от "Европата", както са я наричали нашите предци. Последната гавра е половинчатият Шенген. Трябва да летиш или плуваш, сухопътната зона е забранена. Нищо от Освобождението насам не се е променило. Винаги сме били Полуевропейци!
Санстефанският договор от 1878 г. начерта територията на младата държава в етническите граници на българското племе. Няма да го бъде, отсякоха Великите сили. Събраха се в Берлин, една от европейските столици, и жестоко ни разпокъсаха. Македония остана под турски байрак, а другото разполовиха между автономна област и маломерно княжество. Двете също васални на Високата порта.
Обявихме Съединението през 1885 г. Без Македония от страх да не ни сметнат за лакоми, че приобщаваме изконна българска земя. Сърбите ни нападнаха и веднага се намесиха три империи. Руската изтегли своя офицерски корпус от българската войска. Австро-Унгарската спря нашия поход към Белград. Британската излъчи говорител в лицето на Бърнард Шоу.
Този класик съчини пиесата "Оръжията и човекът", където обърна Сръбско-българската война в комедия. Храбреците, защитили обединеното отечество, обличат костюмите на смехотворни персонажи. "Новото гробище над Сливница" е поругано.
За Шоу ние сме Полуевропейци, защото не се къпем редовно. Колкото повече се миеш, къпеш и плацикаш, толкова си по цивилизован. У нас обаче имало сериозна съпротива срещу сапуна. На кафе и цигара неговият герой майор Петков се изповядва:
"Не са на добро тези нови обичаи. Всичкото това миене не може да е добре за здравето: не е нормално. Имаше един англичанин във Филипополис*, който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните – климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно."
С комедията на Бърнард Шоу мърлявият българин концептуално влиза в рецепцията на европейците към нас. По-късно Уинстън Чърчил ще декларира: "Не мога да уважавам народ, който си честити банята!" Нито Шоу, нито Чърчил са чували за Бай Ганю, демонстрирал зрелищно къпане във Виенската баня. Затварят си очите и пред Дикенс, детайлно описал мърсотията във Викторианска Англия.
През Балканската война щафетата поемат французите. Техният писател Пиер Лоти издава книга под заглавие "Агонизираща Турция". Отделно печатът е засипан с негови статии в защита на империята. За Лоти българите дори не са Полуевропейци, а чиста проба варвари. Тиражира фалшификати за "потресаващи зверства" на нашата армия. В списание "Илюстрасион" описва някакъв кладенец:
"От него излиза злокобна воня, там са хвърлени телата на жени, предварително изнасилени от войниците, а отгоре им, за да ги натъпчат по-надълбоко в кладенеца, са натрупани надгробни камъни, изтръгнати от гробищата."
Авторът прилага и фотографии, в които нашият франкофон Димитър Миков открива явна мистификация. "Те ни най-малко на света не приличат на удавени от български войници турски пленници, които са престояли месец време в дъното на някой кладенец", взира се в снимките Миков и се аргументира:
"Съвсем здравите им униформи, коректно закопчани, без ни най-малката следа от кал – всичко кара внимателният наблюдател да мисли, че отпреде му са легнали здрави и читави войници със задача да се преструват на мъртъвци-удавници. Единият от тях е забравил да махне даже феса си."
Не се намира обаче етнически българин да потърси сметка за пороя от клевети. Арменецът Артаг Торком, подпоручик в нашата армия, обявява дуел на Пиер Лоти. Отива в Париж да кръстосат шпаги, но оня праща друг да му брани честта. Защото е бисексуален – Полумъж, Полужена.
Швейцария не е член на Европейския съюз и исторически ни симпатизира. Гражданин на алпийската федерация е сред малцината, за които не сме Полуевропейци. Луи Айер се сражава в редовете на Македоно-Одринското опълчение. Връща се от фронта с кръст за храброст и издава книгата "За България". Огледална на "Агонизираща Турция", в нея казва свещената истина.
Но кой да чуе?
През Първата световна война клеветниците отново се строяват в батальона на клеветата. Пак се стига до дуел, този път между Луи Айер и някой си Леон Савадисиян. Поканата за двубоя е публикувана във вестник "Женев":
"Заради незаслужени обиди, мръсни интриги и клевети по адрес на моето мило второ отечество – България, нанесени й от Вас чрез Вашия продажен вестник, аз Ви призовавам на македонския фронт на дуел, където синовете на българския народ гинат заради покрусената тяхна чест и каляните от Вас техни знамена и оклеветената от Вас тяхна майка България. Довиждане на Дойранския фронт или пред Солун."
Леон се укрива, а Айер се сражава като помощник-командир на Пета рота в Тридесет и трети свищовски полк. Загива на 2 септември 1916 г. край дойранското село Чаушлий. Там са положени костите му.
Ньойският диктат реже от страната ни 11 278 квадратни километра. Армията е осакатена, плащаме жестоки репарации. Въпреки това до Втората световна война постигаме завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията гони 1400 лева.
А бе тия Полуевропейци, май са станали Европейци, стряскат се българомразците. И вземат съответните мерки да ни върнат там, където ни е мястото. Чърчил, оня с банята, се заканва да превърне страната в "картофена нива". По негова директива англо-американците започват да ни бомбардират.
До 1944 г. атаките са епизодични, правят разрушения и вземат жертви, но са търпими. Страшното става на 10 януари 1944 г., когато е извършено първото комбинирано дневно-нощно нападение на София. През деня 180 американски, а през нощта 80 британски бомбардировача сипят смърт върху столицата.
Масираните бомбардировки продължават през следващите месеци. Мишени са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места. В София, известна по онова време като Малката Виена, са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена, ударено е и Народното събрание. Движението е блокирано, както сега ни блокира Полушенгена.
"Ура! Да живей!", приветстваха го нашите народни водачи. Защото са Полуевропейци с половинчато национално самочувствие.
* Пловдив.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
