Пет конституции имаме в нашата демокрация, всички забраняват другоземци да ни управляват

Един скандал клати българската държавност от Освобождението насам. Чуждото гражданство в коридорите на властта. Този призрак упорито се появява по хълмовете на времето, за да разбуни духовете.

Пет конституции имаме в нашата демокрация, всички забраняват другоземци да ни управляват. В Търновската от 1879 г. е записано: „Само Български поданици могат да заемат длъжности по държавна, обществена и военна служба.“

Но кой да чуе? Още следващата година избухва първият скандал в Народното събрание. През март е свикана сесията на парламента. Тогава става ясно, че камарата е населена с чужди граждани.

Костаки Буюклиоглу е сгащен, че крие в джоба си турско тескере. „От някои граждани има заявление против него, че бил чужди поданик“, сочи докладчикът по проверката на изборите. „Аз не съм чужди поданик!“, подскача Костаки.

„Аз мога да кажа, че в своята битност във Варна зная, че неговият дядо Стоян е бил българин, и че тия не са чужди поданици“, защитава го съпартиец. Варненецът минава метър, изборът му е признат за редовен.

Михаил Колони е заподозрян в румънско гражданство. „Аз не съм имал никаква потреба да земам чуждо поданство. Живял съм във Влашко и между многото българи, които живеят във Влашко, аз съм единий, който не съм желал влашко поданство“, кръсти се той. Колегите му махат с ръка, признават и неговия мандат.

„Категорически казвам, че съм български поданик!“, кълне се Димитър Греков, който е роден в Бесарабия. Размахва удостоверение, издадено от Градския съвет в София. „Градский съвет няма право да дава поданство!“, срязва го Стефан Стамболов. С обаянието си на оратор той владее парламентарното мнозинство - каквото рече, това става. Под негов натиск изборът на Греков е касиран.

Втората мишена на Стамболов е Евлоги Георгиев. Избран за депутат с 1413 гласа в Тетовска околия на Русчушки окръг. Никой не го е питал дали е българин, но сега Стамболов се усъмнява в неговата етническа принадлежност. Защото стара вражда тлее между двамата.

В хъшовските времена Стамболов отишъл при милионера да иска пари за гладните и оголели другари. Евлоги му предложил стотина австрийски минца. Стамболов отказал, трябвали му 200 жълтици.

„Вън оттук скитнику! Моите милиони не са печелени за вагабонти!“, викнал филантропът. „Млък!“, изръмжал страховито Стамболов и му показал дулото на револвер. В този миг дошла полиция и го арестувала.

Макар че Евлоги не подал жалба срещу Стамболов, довчерашният хъш крои да си разчистят сметките в пленарната зала. Заръчва на своя човек Петър Станчов да атакува избора на банкера.

На 5 април Станчов докладва, че изборните протоколи в Тетовска околия съмнително са подписани от една ръка, докато членовете на бюрото са неколцина. „И друго има да забележа - коварно добавя той, - че е неизвестно дали г-н Евлогий Георгиев е български поданик, или дали има друго поданство.“

Евлоги не увърта като другите, изправя се и достойно заявява:

„Господа! Аз съм родом българин от Карлово; преди 43 години съм преминал в Румъния; там обстоятелствата ме принудиха да взема чуждо поданство и аз взех руското. В последно време, когато се освободи България, аз счетох за длъжност да взема мерки, за да премина из руското поданство и да бъда български поданик, като съм българин. Още в месец октомврия 1879 год. подадох прошение в Руската мисия в Букурещ, с което молих Руското правителство да ме уволни от руското поданство, защото искам да премина в българското поданичество. На това прошение отговор още няма; но не се съмнявам, че не ще бъде друг отговор, освен да ме уволнят от руското поданство.“

Евлоги Георгиев

„Аз съм българин - декларира карловецът - и макар, че съм бил 43 години вън от България, всякога съм бил с български чувства и така и занапред ще бъда: или да ме приеме Народното събрание за представител, или да не ме приеме, аз си оставам всякога с българско чувство. Това само имам да кажа.“

„Приема ли Народното събрание да разисква този въпрос по-нататък?“, пита председателят Петко Славейков. Половината аудитория отговаря с „Не!“, другата половина настоява с „Да!“ Въпреки раздвоението започват да нищят поданството.

Евлоги Георгиев е руски поданик от 1860 г. В изборния ден той е бил с чужд паспорт и гласоподаването за него е незаконно, пледира Стамболов. Нещата отиват към касиране, усеща Славейков. Макар и либерал, на него му е съвестно да прогони от камарата фигура като Евлоги. Славейков знае да цени добрите българи.

Председателят предлага компромисен вариант - да бъде обявен за „висящ депутат“, докато братушките анулират гражданството му. Стамболов хитро уверява, че всички желаят час по-скоро да видят Евлоги български поданик и депутат. „А за днес не може да бъде висящ, но трябва просто да се касира“, настоява обаче ораторът.

Дадена е почивка за избистряне на парламентарните мозъци. След отдиха Славейков подлага въпроса на гласуване: „Приема ли Народното събрание г-на Евлогий Георгиева за висящ депутат или постоянен?“

Стамболов рипа като козле. „Имам забележка за формата на поставения въпрос - провиква се той. - Трябва да се пита: приема ли го Народното събрание за депутат или не го приема? И ако го приема, тогаз ще да се пита: дали за постоянен или за висящ?“

Славейков прави маньовър, като дрънка на русофилската струна, която трепти в болшинството народни представители: „Затова предлагам по-обща формула: приема ли се г-н Евлогий Георгиев по повод на руското поданичество като депутат или не?“

„Приема се! Неприема се!“, надвикват се в камарата. „Който го неприема, да си дигне ръката“, нарежда Славейков. Пак не може да се разбере какъв е резултатът. „За по-точно преброяване на гласовете, нека станат, които са против приемането“, пробва друга процедура председателят. Парламентарният секретар брои и установява незначително вишегласие „против“.
Така с малко, но завинаги, народните избраници изхвърлят Евлоги Георгиев от святата обител на демокрацията. По-българин от всеки друг, той е обявен за „чужд елемент“.

Евлоги не е човек на празните приказки. Над 10 346 000 лева дава „на ползу роду“. Сумата не включва по-дребни дарения и пари, харизани по различен повод в Румъния. Най-значимото му дело е Софийският университет. „Затова няма да сбъркаме, ако кажем, че Евлоги Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лв., като след смъртта си оставя близо 2/3 от цялото си състояние на българския народ“, пресмята историчката Елена Стателова.

След парламентарния скандал Евлоги се прибира в Букурещ. Решава никога повече да не стъпи в оная земя, за която не е българин. Парите нямат поданство, утешава се той.

QOSHE - Първият скандал с чуждото гражданство - Росен Тахов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Първият скандал с чуждото гражданство

10 0
10.01.2024

Пет конституции имаме в нашата демокрация, всички забраняват другоземци да ни управляват

Един скандал клати българската държавност от Освобождението насам. Чуждото гражданство в коридорите на властта. Този призрак упорито се появява по хълмовете на времето, за да разбуни духовете.

Пет конституции имаме в нашата демокрация, всички забраняват другоземци да ни управляват. В Търновската от 1879 г. е записано: „Само Български поданици могат да заемат длъжности по държавна, обществена и военна служба.“

Но кой да чуе? Още следващата година избухва първият скандал в Народното събрание. През март е свикана сесията на парламента. Тогава става ясно, че камарата е населена с чужди граждани.

Костаки Буюклиоглу е сгащен, че крие в джоба си турско тескере. „От някои граждани има заявление против него, че бил чужди поданик“, сочи докладчикът по проверката на изборите. „Аз не съм чужди поданик!“, подскача Костаки.

„Аз мога да кажа, че в своята битност във Варна зная, че неговият дядо Стоян е бил българин, и че тия не са чужди поданици“, защитава го съпартиец. Варненецът минава метър, изборът му е признат за редовен.

Михаил Колони е заподозрян в румънско гражданство. „Аз не съм имал никаква потреба да земам чуждо поданство. Живял съм във Влашко и между многото българи, които живеят във Влашко, аз съм единий, който не съм желал влашко поданство“, кръсти се той. Колегите му махат с ръка, признават и неговия мандат.

„Категорически казвам, че съм български поданик!“, кълне се Димитър Греков, който е роден в Бесарабия. Размахва удостоверение, издадено от Градския съвет в София. „Градский съвет няма право да дава поданство!“, срязва го........

© Труд


Get it on Google Play