В този месец се срещат езичество и християнство

Йордан Радичков нарече януари най-българският месец. Неговият "Януари" е изтъкан от мистерии, като шарена нашенска черга. Прозорците на селцето са изрисувани със скреж. Под всяка стряха виси разпъната свинска кожа. На всяка порта стърчи по една сврака.

Във всеки кладенец живее по един воден дух. Някъде и по два, та е трудно да се изчисли колко се падат на глава от населението. Вълци прокарват сватбарски пъртини. Хората се повдигат на пръсти да надникнат отвъд тях. Мъчат се да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.

Двуликият Янус дава името на януари. Той е от най-древните римски богове, има две лица. Пазител на вратите и проходите, на заминаващите и завръщащите се. Заклинател на всяко начало и всеки край.

Двуликият бог Янус дава името на Януари.

Прабългарите наричали този месец Алем със значение на главен, начален, първи. Вграждат го във своя календар, признат за най-точния на планетата. Заради режещия студ

славяните го именували Голям сечко

В първия ден на януари древните почитали Янус. Слагали на вратите венци и извършвали жертвоприношения. Християнството възприема календарното име, но изковава от Янус символ на лицемерие и фарисейщина. На първия ден от месеца Църквата отбелязва Обрезание Господне и чества св. Василий Велики.

По еврейската традиция........

© Труд