Носът бавно потъва, а кърмата се вдига нагоре. Със същата маневра потъва "Титаник" през 1912 г.

Трагедия почерни Варна в навечерието на 1930 година. Екипажът на гръцкия кораб "Хризис" се напи до козирката и го остави да шета по вълните като Летящия холандец. Пияният вапор се вряза в нашия параход "Варна" и го прати на дъното на морето.

Катастрофата взе 27 жертви. Българското параходно дружество вдигна черен флаг. Моряшките вдовици проклеха гръцкото корито. Неговият собственик плати обезщетение, но с това не върна бащите на сираците.

Плъховете се изнизали още на 22 декември, твърдят оцелелите моряци. На следващия ден "Варна" потегля от черноморската ни столица по Пирейската линия. Маршрутът е до гръцкия порт Волос на Егейско море.

Параходът спира за малко в Бургас и натежал от стока продължава към Босфора. Трюмовете му са пълни с 95 тона зърнени храни, вътре са натъпкани 95 вола и 25 кафеза с птици.

На 25-и заранта "Варна" хвърля котва в Цариградското пристанище, а вечерта излиза в Мраморно море. Към 23 и 30 часа параходът е на около 80 мили от Истанбул. Тогава вторият помощник-капитан Стефан Цонков вижда някаква сянка да се приближава към десния борд. Това е кораб три пъти по-голям от нашия, преценява дежурният.

"Ляво на борд!", изревава Цонков, като се надява, че и другият съд ще маневрира. Грамадата обаче цепи с пълен напред и забива носа си във "Варна". Капитанът Никола Бабев скача от койката и се изстрелва на мостика. Един поглед е достатъчен, за да разбере, че корабът му е смъртно ранен. "Спускай лодките!", нарежда той на третия си помощник.

Найден Найденов........

© Труд