Деветоюнският преврат и Септемврийският метеж поставят началото

Тази година се изниза през календара с разни "сглобки", "дерогации" и "шенгени". Дванадесет месеца никой не се сети за един исторически юбилей. Разделението на нацията закръгли столетие. Напомни за себе си чак със скандалите около Паметника на съветската армия.

Генезисът на драмата е в тоталитарния режим на Александър Стамболийски. Селският водач сяда в премиерското кресло през октомври 1919 г. След реконструкция на кабинета от май следващата година е едноличен господар на страната. Политикът от Славовица е автор на така наречената Съсловна теория за българското общество.

Според нея у нас битуват няколко съсловия, като основното е селското. Тружениците на чернозема са потискани от гражданското. Малобройно, но населено с хищни експлоататори. Логиката повелява селячеството да поеме в ръцете си цялата власт.

За да осъществи на дело своите идеи, Стамболийски създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк, отначало размахват сопи, по-късно са въоръжени с пушки и пищови. "Бря, бря, бря, нам да е дубря!", е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи – бурени по браздите на земеделския възход.

Конституционният блок е легалната опозиция на режима. На 17 септември 1922 г. блокът организира митинг в Търново. В същия ден на същото място дружбашите насрочват събор на цвеклопроизводителите. Поделение на Оранжевата гвардия причаква опозиционерите на гара Долни Дъбник.

Тегли им един хубав бой, реже им брадите и ги затваря в търновските казарми. Сред........

© Труд