Пясъкът и дряновицата са учебни пособия в светлата епоха на Възраждането

Голям резил е днешното ни образование. Международният тест PISA установи, че сме на дъното в Европейския съюз. На последно място по математика и предпоследно по четене.

Друго изследване препоръча да си прочел поне 16 книги, за да превъзмогнеш простотията и се извишиш към знанието. Тук категорично възразяваме. Бойко Борисов е прелистил една, за Винету, и още е фактор в държавата. Кирил Петков е преровил цялата библиотека на Харвард, но диша прахта от подметките на Борисов.

Вместо да слуша урока, ученик „чати“ с мобилния.

Как да преборим въпиющата неграмотност? Как да повишим нивото на образованието? Как да изтрием срама от челата си?
Има само един начин, педагогическата концепция на проф. Камен Донев. „Бойот надгражда!“, проповядва нашият Макаренко. В своята философия Донев не тръгва отникъде. Здраво е стъпил върху традицията на българското просвещение.

Пясъкът и дряновицата са учебни пособия в светлата епоха на Възраждането. На пясък е писана азбуката, а дряновата пръчка е възпитавала калпазаните. Тази педагогика образова поколения българи, някои от които поставят темелите на българската държавност след Освобождението.

По време на игото килийното школо най-рано учи на четмо и писмо. То отваря двери през XV столетие към черкви, манастири и метоси. Даскалите са черноризци, рядко се срещат светски люде. Учебниците са „Псалтир“, „Часослов“ и „Апостол“.

Взаимното училище е следващата стъпка

Първото е открито в Габрово през 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. Неофит Рилски обучава напредналите момци, те пък помагат на начинаещите малчугани.

Иван Вазов разказва: „Баща ми ме заведе в основното или взаимното училище, както го наричаха тогава, на 7-годишна възраст. Напълниха ми торбичката с хляб и маслини и - хайде на школата, която стоеше на един хълм, на север от Сопот.“

„Кой ми беше първият учител, не помня добре - признава народният поет. - Мисля, че беше даскал Атанас. Буквите научих чрез писане на пясък. След това минах на полукръзите, гдето с показалец ме учеха на срички. Бях много прилежен. Немирни и неприлежни ученици наказваха с пръчка по ръце и крака. Имаше и фалага.“

Фалагата е средновековен уред за изтезание. Дървени пранги стягат нозете на жертвата, палачът я поваля и шиба с дряновица по петите. След тази процедура не можеш да ходиш седмица на училище.

Илия Блъсков, авторът на „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“, срича азбуката в провадийското село Черковна.

„Бордеят - описва условията той - бе едно здание, вкопано в земята до пояс, горе без потон, с покрив от лисница, затрупана с пръст, а най-отгоре с тръстика. Днешните цигански коптори, мога да кажа, че са по-сгодни от тогавашните бордеи.“

През 1847 г. в селото извисява снага ново школо. „Прекрасно здание бе то - възхищава се Блъсков, - нямаше на него прилично нито едно здание в селото, дори и богатата къща на епитропа Боя Куртев, построена за високи гости, като за владици, за бейове, не бе толкова хубава наглед като нашето ново училище. А вътре да влезеш, то ще се захласнеш.“

„Не ще и дума, че в това училище ние се видяхме като в рай, за който често ни приказваше поп Марко“, допълва възрожденецът. „От старите помещения бе пренесено само едно нещо, а то бе фалагата - свидетелства Блъсков; - нейната служба ние знаехме; тя бе обесена зад вратата. Кога погледнехме на това страшило, фалагата, тръпки ни побиваха.“

Прилежните ученици получавали „вулини“

Това е къс хартия с училищния печат. „На вулините - документира Иван Вазов - имаше написано с червени букви: „Награда на прилежанието“. С тия вулини можеше да се откупуваме. Определяха ни по 10-20 вулини, според прегрешението.“

Става дума за индулгенции, които спасяват от фалагата. Литературният патриарх си спомня, че най-много биели даскалите Атанас и Павли Костов.

През 1865 г. голобрадият Вазов е назначен за помощник-даскал в Калофер. Там главен учител е бащата на Христо Ботев. Ботйо Петков реформира образованието, като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Изхвърля гръцкия език от програмата и въвежда руския.

Ботйо Петков съставя „Кратка всеобща география“, превежда „Нещо за безграмотните человеци“ и „Психология или душесловие за учение на децата“. Най-значителното му книжовно дело е преводът на „Критически издиряния за историята българска“ от Юри Венелин.

През 1862 г. финансова криза плъзва по българските земи. „Калоферската община, която преди малко захващаше едно от първите места между другите общини в Отечеството ни, днес и тя по различни причини, на които не е мястото тука да ги описвам, начна да изпада“, хроникира даскал Ботйо и подчертава: „Сетнините на изпадванието се струпаха най-напред на учителите.“

Във време на недоимък първо се посяга на просветата

За да закърпят бюджета, местните първенци уволняват двама учители, единият е Ботйо Петков. Уволнението е скрепено с грозно унижение.

По Велики заговезни калоферци отивали на поклонение в близкия манастир. Правели го организирано по еснафи. Понеже няма учителски еснаф, Ботйо пита чорбаджиите към кой от другите е най-удачно да се присъедини. „Телчарите, говедарите, камзамалите (бирниците) и учителите са един еснаф, съберете се та идете на монастиря“, мъдро отсъжда мустакат дембелин.

„По прав ответ от тоя не може да бъде - коментира даскал Ботйо. - Въистина у нас гледат на учителя като на говедаря: както викат на говедаря, също така и най-долний има право да вика на учителя.“

Така е било, така е и днес. Само че по-лошо, защото сега учениците имат неограничени права. Нещо като депутатския имунитет. Не дай си боже да му се караш, че „чати“ в час с мобилния. Двойкаджията почва да вика на преподавателя като на говедар. Макар че не знае какво е говедо, защото не е отворил учебника по зоология.

А ако му издърпаш ухото, тежко ти и горко. Жалба до Европейския съд по правата на човека ще пратят. Не ти мърда оная килия при бай Ставри, който е строг, но справедлив. В затвора вече също не бият. Затова рецидивистите се множат като хлебарки.

„Бойот надгражда!“, проповядва проф. Камен Донев.

QOSHE - Как да повишим нивото на образованието - Росен Тахов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Как да повишим нивото на образованието

10 5
13.12.2023

Пясъкът и дряновицата са учебни пособия в светлата епоха на Възраждането

Голям резил е днешното ни образование. Международният тест PISA установи, че сме на дъното в Европейския съюз. На последно място по математика и предпоследно по четене.

Друго изследване препоръча да си прочел поне 16 книги, за да превъзмогнеш простотията и се извишиш към знанието. Тук категорично възразяваме. Бойко Борисов е прелистил една, за Винету, и още е фактор в държавата. Кирил Петков е преровил цялата библиотека на Харвард, но диша прахта от подметките на Борисов.

Вместо да слуша урока, ученик „чати“ с мобилния.

Как да преборим въпиющата неграмотност? Как да повишим нивото на образованието? Как да изтрием срама от челата си?
Има само един начин, педагогическата концепция на проф. Камен Донев. „Бойот надгражда!“, проповядва нашият Макаренко. В своята философия Донев не тръгва отникъде. Здраво е стъпил върху традицията на българското просвещение.

Пясъкът и дряновицата са учебни пособия в светлата епоха на Възраждането. На пясък е писана азбуката, а дряновата пръчка е възпитавала калпазаните. Тази педагогика образова поколения българи, някои от които поставят темелите на българската държавност след Освобождението.

По време на игото килийното школо най-рано учи на четмо и писмо. То отваря двери през XV столетие към черкви, манастири и метоси. Даскалите са черноризци, рядко се срещат светски люде. Учебниците са „Псалтир“, „Часослов“ и „Апостол“.

Взаимното училище е следващата стъпка

Първото........

© Труд


Get it on Google Play