Трибуналът Народен съд праща автора на ешафода. Романът получава доживотна присъда

Това е единствената българска книга, забранявана два пъти. Романът "Благословение" среща цензурата преди 9 септември 1944 г. и след превратната дата. Негов автор е Любомир Лулчев, дворцовият ясновидец на цар Борис ІІІ. Четиво, в което мистиката съжителства със земните реалности.

Любомир Лулчев е роден на 18 октомври 1886 г. в Кнежа. Има паранормална закваска, дядо му по майчина линия бил лечител и прорицател. Завършва гимназия в Русе, следва медицина в Букурещ. Минава през Военното училище в София и авиаторска школа в Англия. В Първата световна война е тежко ранен и изпада в кома. Посветени твърдят, че тогава у него се събудил медиумът.

Лулчев почва да изучава метапсихика, астрология, хиромантия, френология, физиономия, телекинеза и други окултни дисциплини. През 1919 г. се свързва с Бялото братство и става ревностен последовател на Петър Дънов, наречен Учителя. Изхранва се като началник на техническата служба в Инженерната работилница. Ближен на Александър Стамболийски, след преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и уволнен.

Книгата излиза с епиграф от Петър Дънов, наречен Учителя.

Ясновидците имат дълбока вътрешна потребност да предават небесните послания на земните обитатели. Лулчев е съветвал Стамболийски, но него вече го няма. Кой ще е следващият? Феноменът се изповядва пред бившата дворцова дама Султана Петрова. Тя го насочва към ген. Алекси Стоянов, дъновист и довереник на царя. Чрез него Борис и Лулчев се срещат пролетта на 1925 г. В най-невероятното място за аудиенция – Зоологическата градина.

"Аз – подава му ръка царят – научих за вашето желание да ме видите и мисля, че ще има да ми кажете нещо полезно за нас и страната. Поисках също да разменим с вас някои общи впечатления." Лулчев се колебае как да започне. Появява се обаче образът на Учителя и вдъхновен, атакува фронтално:

"Само добрият, разумният и силният може да успява в живота си. Няма да ви говоря като на цар, защото и не сте цар за мене. Цар в света е само един Бог, а другите са негови представители и като такива добре трябва да внимават дали неговата или своята воля вършат."

Борис е озадачен, но кима в знак на съгласие. Белият брат продължава:

"Една държава може да успява само дотолкова, доколкото справедливост към всички е нейна основа и силата, която им служи за помощ, а не за насилие. Ако се пренебрегне разумността и справедливостта, ще се изгуби равновесието. Всяко изгубено равновесие ражда движение – движението – реакция."

Коронованият свива вежди. Не може да проумее тази философия, кръстоска на дъновизъм с елементи на социализъм. За да му помогне, Лулчев влиза в конкретика. Страната изживява преходен период, сочи той. Част от народа гони и унищожава друга част. Убийствата и безследно изчезналите са всекидневие. Последното злодеяние е извършено вчера тъкмо зад Зоологическата градина.

Срещата е представена като съновидение в "Благословение". Този роман е последният от трилогията "С Христа", другите два са "Генко Орлето" и "Бунт". Любомир Лулчев твори в селището на дъновистите, сегашният квартал "Изгрев". Там изпод перото му излизат двадесетина четива. На 19 ноември 1939 г. приключва "Благословение" с епиграф от Учителя: "Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога." Следната година книгата е тиражирана в 2000 екземпляра от севлиевското издателство "Братство".

Лулчевата трилогия е автобиографична. Главният герой е самият автор, който минава през превратностите на времето. "При това подчертавам – четем в предговора на "Благословение", – че това е роман, а не история; герои, а не личности трябва да се търсят и познават в следните страници, където всичко е пречупено през призмата на едно или друго съзнание."

Повествованието обаче не е еднозначно. Фикцията се върти около атентата в храма "Св. Неделя", който според Лулчев не бил извършен от комунистите. Кървавият погром е доказано дело на Коминтерна и неговите послушници у нас. От друга страна срещата с царя е релефно документална и фактологична.

Това вбесява царедворците. Как така коронованата особа ще контактува между маймуните в зоопарка с някаква съмнителна персона? Наредено е романът да бъде конфискуван и унищожен. Всички книжарници да бъдат претърсени. Бараките в "Изгрева" да се претършуват. Членовете на Бялото братство да се обискират. Дори самият Петър Дънов!

През 1940 г. Любомир Лулчев отдавна е превзел душата на царя. С едно страшно предупреждение, хроникирано в "Благословение": "Помнете винаги, че преживяваме бурно време, а в бурните времена има светкавици и тия светкавици винаги падат по най-високите върхове."

Скоро след прокобата става чудо. На 14 април 1925 г. анархо-комунистическа засада спира Борис в прохода Арабаконак, а само след ден е взривена "Св. Неделя". "Царят избегна смъртта по наистина впечатляващ начин (но съвсем не чудотворен). И Лулчев, разпространявайки ловко новината, спечели необикновена популярност", свидетелства царица Йоана.

На 18 май 1930 г. съпругата на Любомир Лулчев е намерена с разбит череп в дома им. Полицията се сеща, че той е пророкувал насилствена смърт за жена си. Арестуван, ясновидецът не отрича: "До 20 май трябваше да стане нещастието. Линиите на ръката й бяха много зловещи." Царят отново е впечатлен!

През 1934 г. нострадамусът от Кнежа пак вещае смърт. Борис споделя, че го мъчи "грозен пресантиман".

"Аз му казах – документира Лулчев, – че този пресантиман е оправдателен, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза. И му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден, подир пладне беше, в събота, той ми каза, че неговият чичо се самоубил."*

Това събитие окончателно затвърждава позицията на Лулчев като ясновидец край трона. При нужда вестоносец му съобщава, че царят желае да го види. За спешните случаи е прокаран телефон между двореца и обиталището на дъновистите. Преди срещата Лулчев получава инструкции от Дънов, после му се отчита. Свижданията са най-често във "Враня", генералския дом на Стоянов и къщата на княгиня Евдокия, също дъновистка. Винаги при строга конспирация.

Царят и оракулът качват и свалят министри. Избират и касират депутати. Чертаят държавнически стратегии. Решават съдбините на отечеството в задкулисието на властта.

Един ден Лулчев поднася "Благословение" на Борис с автограф и оплакване, че му готвят аутодафе. Той изчита романа под лупа. Решава, че неговият случай е предаден точно, няма измишльотини. Веднага издава контранареждане да се прекрати преследването на книгата.

Конфликтното четиво оцелява до 9 септември 1944 г. Тогава трибуналът Народен съд праща Любомир Лулчев на ешафода. Като таен дворцов съветник е екзекутиран в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

"Благословение" получава доживотна присъда. Заедно с други съчинения на прорицателя романът влиза в черните списъци на "вредната литература". Амнистиран е след 10 ноември 1989 г. Сега е библиографска рядкост, но може да се прочете онлайн в stariknigi.bg.

* Белгийският крал Албер І (1875–1934).

QOSHE - Едиа преследвана книга - Росен Тахов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Едиа преследвана книга

11 0
02.12.2023

Трибуналът Народен съд праща автора на ешафода. Романът получава доживотна присъда

Това е единствената българска книга, забранявана два пъти. Романът "Благословение" среща цензурата преди 9 септември 1944 г. и след превратната дата. Негов автор е Любомир Лулчев, дворцовият ясновидец на цар Борис ІІІ. Четиво, в което мистиката съжителства със земните реалности.

Любомир Лулчев е роден на 18 октомври 1886 г. в Кнежа. Има паранормална закваска, дядо му по майчина линия бил лечител и прорицател. Завършва гимназия в Русе, следва медицина в Букурещ. Минава през Военното училище в София и авиаторска школа в Англия. В Първата световна война е тежко ранен и изпада в кома. Посветени твърдят, че тогава у него се събудил медиумът.

Лулчев почва да изучава метапсихика, астрология, хиромантия, френология, физиономия, телекинеза и други окултни дисциплини. През 1919 г. се свързва с Бялото братство и става ревностен последовател на Петър Дънов, наречен Учителя. Изхранва се като началник на техническата служба в Инженерната работилница. Ближен на Александър Стамболийски, след преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и уволнен.

Книгата излиза с епиграф от Петър Дънов, наречен Учителя.

Ясновидците имат дълбока вътрешна потребност да предават небесните послания на земните обитатели. Лулчев е съветвал Стамболийски, но него вече го няма. Кой ще е следващият? Феноменът се изповядва пред бившата дворцова дама Султана Петрова. Тя го насочва към ген. Алекси Стоянов, дъновист и довереник на царя. Чрез него Борис и Лулчев се срещат пролетта на 1925 г. В най-невероятното място за аудиенция – Зоологическата градина.

"Аз – подава му ръка царят – научих за вашето желание да ме видите и мисля, че ще има да ми кажете нещо полезно за нас и страната. Поисках........

© Труд


Get it on Google Play