В древността се сражавали с меч ръката, сега с топка в краката
Футболът е модерното гладиаторско зрелище. В древността се сражавали с меч ръката, сега с топка в краката. Пясъкът на арената и зеленият терен попиват социалното напрежение. Което инак изригва в бунт.
Правилото „Хляб и зрелища“ стриктно е спазвано в антична Сердика. Днес под София лежи един мъртъв град, който пази спомена за сити стомаси и пълни очи на своите обитатели.
В сердикийско време хлябът и зрелищата никога не свършвали. За тях се грижел Президиумът на римската провинция, нещо като сегашният Парламент. Тогавашните управници били мъдри и пълнели торбата на плебея. С обилна храна и напитки народът сядал в амфитеатъра да гледа гладиатори и фокусници, дресура на животни и други чудесии.
През 1933 г. при изкопни работи на сегашния булевард „Стамболийски“ са разкрити останките на кръгла постройка. През 1951 г. излиза на светло още една подобна сграда. Тя е затисната в основите на бившия Детмаг. „Твърде вероятно е това да са два еднакво големи цилиндрични хореуми-силози на града, като обикновено те се изграждат за удобство близо до някакъв вход на крепостта, в случая неоткрита досега обикновена порта“, предполага архитект Сава Бобчев.
Познавачът на Сердика сочи и други хамбари в съседство. Показват се през 1965 г., когато копаят на улица „Цар Калоян“. Над тях сега стърчи сградата на бившия Кореком. Става дума за система от зърнохранилища покрай източната крепостна стена на града. Всички помещения са с мозаечен под срещу влагата и специални подсушителни канали. Тези мерки свидетелстват, че народът е държал на качеството. Мръщел се на горчив хляб от плесенясало жито.
Уникален „каменен афиш“ за циркови игри е изровен на улица „Св. София“ зад Министерството на културата. Случайно попадат на древният паметник през май 1920 г. Това е единственият в света подобен релеф. Мраморната пластика с размери 70 на 60 сантиметра рекламира спектакъл на арената.
В центъра е изсечен гладиатор, върху който се хвърля бик. Зад въоръжения мъж се бият мечка и крокодил. Мечката явно е хваната на Витоша, а влечугото е гост от Нил и страшно святка със зъби. Предполага се, че патриотичната публика е залагала за нашенския звяр.
На същия релеф храбрец се е изправил с голи ръце пак срещу мечка. Друга стръвница е повалила човек и ръфа месата му. Двама гладиатори са настръхнали един срещу друг в основата на афиша. Единият стиска тризъбец, другият държи меч.
На сердикийската арена гастролирали бойци от всички римски провинции. Снажни гали и тъмнокожи нубийци мерили сили тук. Най-тачени обаче били местните траки. Мнозина от тях ставали гладиатори, без да са роби. Рискували живота си за пари и слава.
Сердикийският амфитеатър, предтеча на сегашния стадион „Васил Левски“.
Нашите предци се сражавали с шлем, малък правоъгълен щит и къс извит меч, наречен „сика“. Гладиаторският речник ги именувал просто „траки“. Противник можел да им бъде „мирмилонът“ с шлем, продълговат щит, меч или копие. С мрежа и тризъбец бил въоръжен „ретиарият“. А „самнитите“ се криели зад голям щит и размахвали къс прав меч.
Под звуците на рогове мъжете излизали на арената и викали към публиката: „Обречените на смърт ви поздравяват!“
През 50-те години на миналия век започва строежът големият хотел „Балкан“, сега част от веригата „Шератън“. Тогава от ямата за основите се показва амфитеатрален градеж, който археолозите приемат за арената на кървавите схватки.
Размерите на старината обаче са камерни за масово посещение. „Върху каменните седалища, които са на 10 реда, са могли да заемат места около 120 души, което отговаря на обикновеното число на градските съветници по онова време“, отбелязва архитект Бобчев. Той е убеден, че там е заседавал сердикийският Градски съвет.
Истинският амфитеатър беше открит през 2004 г. Пак при изкоп за хотелски основи на улица „Будапеща“ излезе на светло част от грандиозното съоръжение. Построено в края на III и началото на IV век при император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Това е предтечата на сегашния стадион „Васил Левски“.
Старината се показа точно зад Националния институт за паметниците на културата. Вместо да я съхранят, чиновниците я погребаха под хотела. В мазето са изложени само няколко камъка, около които мирише на кебапчета и бира.
Много е затрито и по време на „голямото копане“ след 9 септември 1944 г. В ония години съветски архитекти прекрояват центъра на София, а машините го разорават повече от бомбардировките. Тогава лъсва ироничният факт, че първите християни са кръщавани под Партийния дом. Багерите захапват култов комплекс за приемане на новата вяра. Езичниците влизали в преддверие, откъдето пристъпяли към кръщелната. Басейн, облицован с мрамор и пълен със светена вода.
Комплексът е построен след Миланския едикт в 313 г., който легализира християнството. Историческият документ е благословен от император Константин Велики. „Сердика е моят Рим!“, обичал да повтаря владетелят.
Заради топлите минерални бани императорът мислел да премести столицата си в полите на Витоша. От 317 до 321 г. Сердика е негова резиденция. Дворецът на Константин е под сегашния площад „Св. Неделя“. Руините се показват през 1936 г. при изкоп за основи на трамвайна спирка.
Гладиаторските битки са организирани от висшето съсловие за нисшето. Днес с футболните мачове пак е така. В Цитаделата на БФС мъдруват Борислав Михайлов, Емил Костадинов и Йордан Лечков. Вече осемнадесет години, колкото Брежнев управляваше Съветския съюз. Целта им е да стигнат Путин, няколко крачка пред тях.
Тройката футболни патриции лежи на стара слава. Някаква овехтяла победа като четвърти в света. На четвъртите в спорта медал не дават.
Освен това Михайлов, Костадинов и Лечков са със скромно образование. В началното училище не се преподава древна история. Не са чували за „Хляб и зрелища“ и неговия вътрешен смисъл за опазване на социалния мир. Докато люпеха семки в Бояна, единодушно решиха да не пуснат народа на стадиона в мача България - Унгария.
Тримата от запаса се обезсмъртиха, като организираха невиждано зрелище. Никой римски император не го е сторил. Дори налудничавите Тиберий, Калигула и Нерон. Михайлов, Костадинов и Лечков окървавиха София с улична гладиаторска битка, която няма аналог в историята.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
