Нейна поема и разказ на чешкия класик Ян Неруда си приличали като две капки вода
Ваятелката на нежния стих Елисавета Багряна има в биографията си обвинение в плагиатство. През 1928 г. скандал се опита да я очерни като литературна крадла. Нейната поема "Камбаните на Света София" и разказът на чешкия класик Ян Неруда "Лоретанските камбани" си приличали като две капки вода.
Творбата на Багряна е публикувана през януари в кн. 2–3 на списание "Златорог". Авторката разказва за вдовица, която живее в края на града. Децата й са колкото камбаните на храма "Света София". При Неруда колкото на Лоретанската камбанария в Прага.
Сменено е само мястото на действието, като е нарушена историческата достоверност. В Нерудовия оригинал събитието е чумна епидемия в средновековна Прага. В поемата на Багряна става дума за бедствена чума по времето на Сердика. Тогава "Св. София" е малка гробищна черква, а не внушителна базилика.
Бедната вдовица къта сребърни монети при Неруда и златни при Багряна. Те са в мистична връзка със съдбата на децата. Картини на гибелната болест присъстват и в двете творби. В българския вариант обаче има социален подтекст за живота в предградията.
В поемата е вграден и национален колорит
Смъртта на децата, метафоризирана у двамата автори с угасването на свещи, е свързана с даване на монети в черквата, за да бият камбаните. От най-голямата, когато е покосен най-големият син, до най-малката, когато издъхва най-дребната рожба.
Опасенията на майката в предсмъртния час, че нейната душа ще остане неизвестена, не се оправдават: "И мигом всичките камбани на Света София забили, в песни дивни слети, като че хор от ангели запели на небето".
Тайнствен критик сразява поемата в списание "Хиперион". Там излиза статията "Подражание или плагиатство", подписана с инициалите О. Д. Багряниното съчинение е дамгосано като дословна заемка на сюжет, мотиви, замисъл и композиция от Ян Неруда. Авторизираният, побългарен превод и външната перифраза нямат право на самостоятелно съществуване, отсича анонимният автор.
Оказва се, че творбата на Неруда е преведена у нас още през 1912 г. Тогава произведението е отпечатано в списание "Родина". Елисавета Багряна обаче твърди, че не познава този превод. Една вечер чула легендата на Неруда и впечатлена, решила да я преработи в стихове, защитава се поетесата във във вестник "Слово".
Набедената крадла обяснява: "Постепенно, като живеех с нея и я работех, се вмъкваха малките отклонения: прологът, побългаряването, пренасянето на събитието в София, "народните тълкувания и вярвания", някои специфични на новата обстановка "черти", "местният колорит" и – следващото от тях постепенно променяне на заглавието."
"Лоретанските камбани" станали "Камбаните на Света Богородица"
Най-сетне звъннали като "Камбаните на Света София". Багряна подозира, че чрез обвиненията срещу нея Иван Радославов разчиства сметки с кръга около списание "Златорог". Радославов е идеологът на българския символизъм, чиято трибуна е "Хиперион".
Камбанната афера се цели не толкова в Елисавета Багряна, колкото в златорожци. Въпросът е кой да води хорото на нашенския литературен процес. Иван Радославов или редакторът на "Златорог" Владимир Василев.
Става ясно, че О. Д. е маша в ръцете на първия хиперионец, който без да се опари раздухва въглените на скандала. Зад инициалите се крие младата литературна критичка Олга Дейкова.
"Аз съм се интересувала само от чисто научната страна на въпроса. Исках да посоча източниците на едно произведение, което се явява в нашата литература. В същото време исках да разгледам как са използвани тези източници", обяснява Олга, като разбира, че е забъркана в разчистване на чужди сметки.
"Моралната страна на въпроса мен съвсем не ме е интересувала – продължава тя. – Оттенък на изобличение добива моята бележка чрез заглавието "Подражание или плагиатство", което вече не принадлежи на мен, а на редакцията на списанието."
Олга Дейкова обаче не се отказва от оценките си
"Опитът на Багряна – настоява критичката – съвсем не може да се причисли към произведения, които представляват самостойна разработка на нещо заето. Тя и в най-малките подробности е последователна на своя образец. Тя не внася нищо ново (и сама не отрича това). Сюжет, замисъл, композиция, изразни средства, всичко е точно тъй, както е у Неруда. Нова е само формата."
Като избухва свадата, Иван Радославов излиза зад кулисите. Той категорично сочи литературна кражба. Извършена заради "посредствени художествени възможности и беднота на въображението".
Много по-късно Елисавета Багряна отново се оправдава пред Блага Димитрова и Йордан Василев. През 1961 г. поетесата разказва на двамата литератори:
"Боян Пенев ми прочете и преведе от чешки разказ за Лоретанските камбани от Ян Неруда. Хареса ми със своя драматизъм и трагизъм, почти извиках: – Това е мотив за поема! – Боян ми рече: – Ами напиши я! Аз се захванах, но ми липсваха детайли от обстановката. И прехвърлих мястото – започнах го като поема за "Света София". Това бе исторически случай у нас, чумата. Разказвали са ми как измирали хората. Използвах сюжета от Неруда, като в мотото на поемата посочвах източника, от който съм се вдъхновила."
В пожълтелия от времето "Златорог"
под Багряниното заглавие наистина е отбелязано: "Оттогава пеят Лоретанските камбанки" – Ян Неруда". Конфликтната поема може да се види само там, защото обида и достойнство възпират поетесата да се върне към преиздаването й.
"Аз нямам екземпляр от нея. Много ме засегна това, което бе написано за мен – че съм плагиатствала. Тогава си казах – добре, щом е така. Аз не съм поетеса само заради една поема, аз имам свое оригинално творчество и повече не съм я давала за отпечатване", слага горчива точка на случая Елисавета Багряна.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
