ГЕРБ настоява за смяна на шестима министри след изборния балотаж в неделя

„Сглобка“ е най-новата дума в политическия речник. Измислиха я ония, които изпитват панически страх от „коалиция“. Нея пък извъртяха в „некоалиция“. Автори на тези словесни еквилибристики са ППДБ и ГЕРБСДС.

Двете абревиатури се напънаха да спасяват отечеството. Като загърбят хроническата омраза помежду си и се сглобят по дърводелски. Там майсторите използват две класически сглобки. Едната съединява дъските с „дибли“, другата с „бисквити“. И при двете технологии се слага лепило.

Абревиатурите не можаха да се залепят както трябва. Затова сега ще „запояват сглобката“ с ремонт на кабинета. Този термин пък е от металообработването. ГЕРБ настоява за смяна на шестима министри след изборния балотаж в неделя. Каквото и да се случи, в домораслата ни политика „сглобките“ са обречени на провал. Винаги са разглобявали държавата на части.

Първи пробва лъжовна коалиция Александър Батенберг. През 1883 г. князът се опитва да залепи консерваторите към либералите. Балансът в правителството обаче е неравностоен. Драган Цанков и Димитър Моллов са вляво от центъра. Вдясно натежават Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Константин Стоилов.

Днес контрастът е далеч по-очеваден. Всички са от свежата Промяна, само Мария Габриел се е закичила с увяхващ Гербер.
Сглобката на Батенберг трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.

Следват две хомогенни либерални правителства

Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. Батенберг е детрониран. Настъпва така нареченото „безкняжие“ със сглобки от ден до пладне.

Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г. На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов.

Той не се заиграва със съмнителни ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната сглобка от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.
Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.

Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.

През Балканската война също управлява сглобка

От Народната и Прогресивнолибералната партия с лидери Иван Ев. Гешов и Стоян Данев. Двамата са се сглобили, защото са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът – национална катастрофа в Първата световна война.

След погрома се изреждат няколко сглобки. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена). От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата Съсловна теория не му позволява политически съглашателства и налага смазване на опозицията. Такъв е Конституционният блок, сглобен от демократи, радикалдемократи и прогресисти.

Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.

След сговористите се пробва още един блок

Народният е сглобен от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.

Тези протуберанси документират как еволюира българският политик. Някога консерваторите и либералите не могат да дишат един и същи въздух. По-късно разнопартийците са готови да се кооперират с всеки. Днес в името на властта се съюзяват и с дявола!

Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. През Втората световна война също няма партии. Сглобка щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев са отломки от БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и Народняшката.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември е извършен поредният преврат. Властта окупира Отечественият фронт, скалъпен от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.

Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите.

Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-мащабната сглобка в историята на България. На 7 декември 1989 г. учредители станаха десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединиха още шест. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха.

Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден. Сегашната сглобка всъщност е четири в едно. Гледаме парламентарен цирк с участието на колоритната трупа ПП+ДБ+ГЕРБ+СДС.

QOSHE - „Сглобките“ в домораслата ни политика - Росен Тахов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

„Сглобките“ в домораслата ни политика

10 0
04.11.2023

ГЕРБ настоява за смяна на шестима министри след изборния балотаж в неделя

„Сглобка“ е най-новата дума в политическия речник. Измислиха я ония, които изпитват панически страх от „коалиция“. Нея пък извъртяха в „некоалиция“. Автори на тези словесни еквилибристики са ППДБ и ГЕРБСДС.

Двете абревиатури се напънаха да спасяват отечеството. Като загърбят хроническата омраза помежду си и се сглобят по дърводелски. Там майсторите използват две класически сглобки. Едната съединява дъските с „дибли“, другата с „бисквити“. И при двете технологии се слага лепило.

Абревиатурите не можаха да се залепят както трябва. Затова сега ще „запояват сглобката“ с ремонт на кабинета. Този термин пък е от металообработването. ГЕРБ настоява за смяна на шестима министри след изборния балотаж в неделя. Каквото и да се случи, в домораслата ни политика „сглобките“ са обречени на провал. Винаги са разглобявали държавата на части.

Първи пробва лъжовна коалиция Александър Батенберг. През 1883 г. князът се опитва да залепи консерваторите към либералите. Балансът в правителството обаче е неравностоен. Драган Цанков и Димитър Моллов са вляво от центъра. Вдясно натежават Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Константин Стоилов.

Днес контрастът е далеч по-очеваден. Всички са от свежата Промяна, само Мария Габриел се е закичила с увяхващ Гербер.
Сглобката на Батенберг трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета.

Следват две хомогенни либерални правителства

Първото начело с Драган........

© Труд


Get it on Google Play