We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Русофобията: теория и емпирия

3 0 0
13.10.2018

/Поглед.инфо/ Понятието „русофобия“ е формулирано за първи път от Фьодор Тютчев, поет и дългогодишен руски дипломат в Европа, в няколко негови статии през 40-те години на ХIХ век. Употребява го във връзка с революциите в Европа от 1848 и 1949 г., на които Русия реагира негативно и дори помага за провала им в Австрия и Германия. Тогава Тютчев открива, че на Запад се усилват настроенията против имперската политика на Русия и руснаците. Той вижда в това стремеж на европейските страни да избутат Русия от Европа не с оръжие, а с презрение.

В противовес на русофобията Тютчев издига идеята за панславизма, възприета и от редица други знаменити руски интелектуалци. Тези идеи дават началото на

концепцията за русофобията и русофилията
като свързани с цивилизационни характеристики

Тя има своята история от Тютчев до Хънтингтън, при който принадлежащите към различни цивилизации се сблъскват помежду си и там фобиите са нещо нормално. За Самюел Хънтингтън, например, беше нормално българите да са чуждо тяло в ЕС, да принадлежат към православната цивилизация и в този смисъл да бъдат русофили.

Възникват обаче и проблеми с това по какво се преценява кой към коя цивилизация принадлежи. Защото още през 19 век Константин Леонтиев критикува концепцията на Тютчев, давайки началото на евразийската интерпретация на цивилизационната принадлежност на руснаците.

Двете концепции и днес са разпространени в Русия, колебаеща се между две цивилизационни идентичности. Освен това самото наименование на страната – Российская федерация, прави разлика между етническите руснаци и росияните като граждани на държавата.

Всъщност и Тютчев, и Леонтиев, и Хънтингтън ни дават база за една консервативна интерпретация на русофобията. Наред с нея можем да открием и либерални интерпретации, според които има някакви общочовешки европейски и западни ценности, правила и пр., но лошата Русия и Путин отказват да се подчиняват на тях, за което трябва да бъдат смачкани. У нас в много отношения доминира тази представа на либерали и неолиберали.

Третата интерпретация бих нарекъл марксистки схващания за русофобията. Според тях и неолибералният Запад, и Руската федерация на Путин са две капиталистически държави с олигархии, неравенство и пр. и в случая имаме типичен сблъсък, движен от закономерностите на капитализма. В него филите и фобите са просто проводници на интересите на една от двете капиталистически сили, нито една от които няма морално предимство пред другата.

Закономерности, обясняващи русофобията, могат да се търсят в поне четири посоки:
– във фобията като колективен психологически феномен;
– в съществуването на фобии с надрегионален и глобален характер;
– в позицията на Русия в световната капиталистическа система;
– в социалноикономическите и социалнокласовите причини за появата и съществуването на етнофобиите изобщо.

Фобията като колективен психологически феномен

Фобията спрямо определена нация, етническа или расова група се появява и съществува като колективен психологически феномен в различни държави. Тя предполага съответен образ на врага и обединение поради страх от врага. Чрез нея се интерпретират миналото и настоящето.

Обяснението можем да открием в начина, по който възникват и функционират националните държави през последните няколко века. Те са резултат от разпада на предходните империи и обединяването на хората на определена територия на основата на общ официален език, конструирана съвместна история и традиция, защитата на тази територия и традиция от външни врагове. Тъй като това е ставало най-често в противопоставяния, войни и пр., при всяка от модерните нации имаме травматични преживявания, фиксирни в нейната колективна памет за врага, с който е трябвало да се сблъска, за да се превърне в съвременна общност със съответен суверенитет. Запазването и утвърждаването на етнофобиите е резултат на два допълнителни фактора.

В Армения в момента има крайни форми на азерофобия и туркофобия, в Азабрайджан пък – арменофобия в резултат на Нагорно-Карабахския конфликт.

В Македония има българофоби, в Румъния и Полша – русофобия, в Хърватско – сърбофобия, в България, Гърция и други балкански държави имаме травмата от Османското робство и страховете от възхода на неоосманистка и ислямизираща се Турция и опитите ѝ да се намесва в днешния живот на Балканите с неоосманистка политика.

В Алжир имаме фобия към Франция, която изби стотици хиляди алжирци по време на тяхната борба за национално освобождение.

В Ирландия имаме травмата от епохата, в която милиони ирландци са били убити, оставени да умрат от глад, държани в полуробско състояние от Британската империя.

В Китай има японофобия, резултат на зверствата на японците по време на Втората световна война.

Във Виетнам има китаефобия, резултат на сложните исторически отношения и спорове в Китайско море, независимо от това, че и в едната, и в другата страна начело са комунистически партии.

Втората посока, в която могат да се търсят закономерности за една теория на русофобията, е свързана с факта, че съществуват

фобии с надрегионален и глобален характер

В условия на изострящи се противоречия, кризи, разпадни процеси в една или друга страна те могат да се превърнат в предпоставка за интензифициране на нужния образ на врага и рязко........

© Поглед Инфо