We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), пред „Труд“: Трябва да има забрана за уронване доброто име на компаниите След отказани реклами се публикуват неверни неща, които рушат търговската репутация

4 0 3
12.10.2018

Млекопроизводител, събрал опит във Франция и отворил предприятие в родния си край, сподели пред „Труд“ неотдавна, че е безсилен да защити търговската си репутация, пострадала от злонамерен репортаж. Показали по местната телевизия негово кисело мляко с удавена вътре голяма муха! Той е убеден, че мухата е пусната от шефката на конкурентна фирма, която мрази неговата и я клевети. Обърнал се към съда, но оттам го отпратили: фирмата му не била човек с душа и нямало как да претърпи от клеветата болки и страдания. Как така? Нима юридическите лица, за разлика от физическите, не могат да изчистят по съдебен ред доброто си име, опетнено с клевета и обида? Разговаряхме за това с уважавани у нас учени по право, практикуващи юристи и работодатели.

Днес предлагаме на вашето внимание интервю с Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Г-н Велев смята, че злонамереното уронване на престижа на компаниите е системен проблем, на който трябва да се търси законодателно решение.

– Какво излиза, г-н Велев? След разговори с бизнесмени и с известния адвокат по човешките права Михаил Екимджиев установихме, че ако вие например сте наклеветен от някого лично, можете да получите от съда справедливост. Но ако някой обижда компанията, която управлявате и в която десетки хора си вадят хляба, той може да прави това безнаказано!
– Действително от гледна точка на търговската репутация фирмите у нас не са много добре защитени. Защитени са банките. Публикуването или излъчването в средствата за масова информация на такива репортажи, които могат да доведат до масово теглене на депозити, а оттам евентуално и до фалит на финансови институции, е криминализирано от нашия закононодател. То не просто не е позволено, а се наказва като престъпления по Наказателния кодекс. Имаше по едно време намерение да се криминализира и уронването на доброто име на борсово търгуемите компании, защото при тях ситуацията е в известен смисъл сходна на тази с банките. При поместване в пресата на материали, които не отговарят на истината и уронват доброто име на такива компании, много бързо може да се получи срив на цените им на борсата с всички последващи от това проблеми. Да, вярно е, че юридическите лица нямат душа. Но те се управляват от хора и се притежават от хора, които имат души. Уронването на доброто име на фирмата, което се гради с усилия и в продължение на години, нанася значителни нематериални щети на нейните собственици и мениджъри. В такъв случай за фирмата може да има и пропуснати ползи, и материални вреди. Потърпевшите могат да претендират пред съда и за това,

– Е, да. Логично е увредената репутация да носи за търговеца, освен безсъници, и финансови загуби. Нашият читател разказа, че след като телевизията показала мухата в киселото мляко с неговата марка, печалбите от продажбите му спаднали с 30% .Адвокатът му казал, че може да претендира и за морална, и за имуществена вреда, стига да може да........

© Труд